Свети Архангел Михаил осветяваше небето по свой начин. Той бе красив и безстрашен. Знаеше какво му предстои. Всички останали взимаха пример от неговата храброст. Моментът, когато щеше да извърши своето дело и да победи изменника наближаваше. Каквото и да бе писано за него бе възхвала на една увеличена мощ. Именно поради това, много добре знаеше как да победи. Имаше един единствен начин – с добро. Такъв бе по природа и действаше спрямо ученията на Спасителя. Всички в тази вселена знаеха, че победата е съдба изписана на много страници. Четени и пазени. В сърцето на всеки човек присъстваше неговият образ на справедливост. Водач и лидер. Такива нямат право отстъпление. Нямаше да прояви колебание. Той щеше да се бори докрай в името на доброто за цялото човечество. Грях е да не му признаем тази заслуга. Бе готов да води битката, а ако се наложи и войната, стотици милиони години. А красотата му не бе опорочена. И да допуснем, че го е страх... Никога и в никакъв случай не би го признал. Никога и в никакъв случай не би се усетило. Никога и в никакъв случай не би го проявил.
Победата му бе сигурна!
Княз Самиел бе самонадеян и вечно ухаещ на човешка кръв. Обичаше да изкушава и след това да отхвърля пионките, както наричаше хората. Знаеше, че скоро ще се опитат веднъж и завинаги да му отнемат всичко, но никак не се притесняваше понеже много добре познаваше противника си. Тактиката на «красивия» според иконите и хората никога досега не бе сработвала. За него бе непонятно защо бе изобразен като някакво чудовище от пъкъла. Направо не му се вярваше, че хората имат толкова ограничено мислене. Защо лошият трябва да е грозен непременно? Напротив. Той бе красив и обаятелен. Откъде тази злоба против него? Не вършеше простотиите на хората. Нито пиеше, нито пушеше, нито употребяваше наркотици и дори женската плът бе табу за него. Достоверните книги, относно неговата личност, бяха закупени от истински ценители. Никой обикновен човек нямаше достъп до тях. Те бяха притежание за избрани. Бе смел и притежаваше абсолютна безкомпромисност, когато се наложи. Смяташе да я използва. Неговата тактика щеше да бъде опита. Щеше да ги изнервя бавно и постепенно, а след това щеше да нанесе един единствен удар. Нарочно посещаваше Църквата. Гледаше противника си видян през очите на хората. И себе си. Неблагодарници. Освен своите избраници, никой друг не знаеше какво ще последва и че той ще е вечен. Не знаеха най-важното.
Загубата му беше неминуема!
… Когато гледам звездите усещам, че някъде там има една безкрайност, предназначена за мен. Толкова много желая да видя, че е така. Желая изгрев от Любов и Красота и падащи звезди бидейки с ухание на липов цвят, а кръвта и раните на Спасителя да бъдат заличени. Желая изгревът да донесе това чрез неопровержим факт. Заради теб! Във всички книги, до които съм имал достъп, пише едно и съща Истина. Винаги доброто побеждава. А в другите, до които нямам достъп? Предпочитам да не ги чета. И няма! Ненужни са.
- Какво искаш да кажеш?
- Тъй като аз ще живея на една от тях, тъй като аз ще се смея на една от тях, когато погледнеш нощем небето, ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!
И пак се засмя.
- И когато се утешиш (човек винаги се утешава), ще се радваш, че си ме познавал. Винаги ще бъдеш мой приятел. Ще ти се иска да се смееш заедно с мен. И понякога ще отваряш прозореца, ей така, за удоволствие... И твоите приятели много ще се чудят, когато видят да се смееш, загледан в небето. А ти ще им кажеш: "Да, звездите винаги ме карат да се смея!" И ще те помислят за луд. Ще ти изиграя много лош номер...
И пак се засмя.
- Ще бъде все едно, че вместо звезди съм ти дал цял куп малки звънчета, които знаят да се смеят...
:) Малкият принц
