Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06.2012 08:01 - Аплодисменти
Автор: jwk Категория: Изкуство   
Прочетен: 1404 Коментари: 2 Гласове:
11

Последна промяна: 17.06.2012 10:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Тяхното одобрение той не желаеше. ПАРИ. Директора на театъра трябваше да е доволен. Артистът нямаше никакво намерение да се издига по върховете на йерархията в Париж. Неговото място бе да забавлява пияните богаташи и компаньонките. Това бе едно друго лице на Париж. Такова каквото нощта определяше. През деня никой не виждаше образите изваяни от нечистотии. Жан гледаше с умиление магазина за хранителни стоки. НЕ! Въпреки, че по всеобщо мнение не бяхме произлезли от маймуните що за желание бе да опитаме храни които да ни отведат към задоволяване на сетивата. Разбира се Жан мечтаеше, но не се замисляше върху тези неща. Бе девствен. На 26 години. И няма смисъл да си казваме истината. Танцьорките в театъра го гледаха с поглед в който се четеше презрение. Всички те си търсеха богат мъж за да избягат от този вертеп. Жан не бе такъв. От него се очакваше да забавлява с артистични фокуси, да разсмива публиката... Интересното е, че при неговите изпълнения и един човек не бе проявил никакво внимание. Всички задоволяваха нагона си. Кой пиеше, кой пушеше опиум и вкупом мъжете заедно се наслаждаваха на прелестите на компаньонките. Обещанията към жените които отправяха пияни и под въздействие на опиум бяха прах в очите на създания надарени красота, но безсилни и използвани за да направят нещо което богатите свине не могат да получат от жените си.

Жан изпълняваше неговия номер в програмата късно вечерта когато всички спяха задоволени подобно на прасета превърнали в кочина целия театър след сбивания и боклук оставен да лежи след погрома.

- Жан махай се!

- Госпожо нека си завърша номера. Нали затова ми плащат.

- Жан не се заблуждавай. Аз като чистачка, върша повече работа от теб. Ти си глупак Жан. На никой не му трябва твоето присъствие освен на един. Ще ти подскажа... Кой ти даде риба след като се върна от бреговете на Ница?

- Икономът Линте.

- Жан. Ей, че си?! Нали би трябвало някой да му е наредил??

- Нима някой роднина от театъра на господин Арели ме харесва?

- Ааа... След 5 месеца го разбра.

- Синтия... Тя е толкова красива...

- Знаеш ли като си го тръгнал да си останеш глупак ще се наложи да помагам. И съвсем не между другото Синтия си има любовник с който е сключила годеж. Таен естествено. Ще гледаме артистични изпълнения по-добри и от твоите. И все пак... Ще направим един номер... Утре. Само един човек ще ръкопляска на твоето изпълнение. Остани до 4.00 сутринта. Аз ще уредя всичко останало.

 

4.00 часа сутринта

Жан оглеждаше залата и леко трепереше. Реши да направи фокус с картите. Нищо и никой. Лила най-малката дъщеря на директора на театъра се появи отнякъде и прояви интерес да опита номера с картите.

- Лила, извини ме. Чакам някой.

- Жан, мислиш ли, че доброто трябва да се прави по явен начин?

- Не ги разбирам тези работи. Ех, какво стана??

- Жан защо не ми покажеш някой от своите номера?

- Все едно да ти покажа това без което не мога да си изкарвам прехраната.

- Жан, а какво е да разкриеш душата си? Този който я притежава...

Жан я погледна... 




Гласувай:
11
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. martito - Има ли продължение?...
17.06.2012 10:28
Има ли продължение?...
цитирай
2. jwk - martito
17.06.2012 10:58
Здравей! :) Не е проблем да има такова... Задължително е да е с happy end. :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jwk
Категория: Забавление
Прочетен: 285150
Постинги: 136
Коментари: 612
Гласове: 12555
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол