Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06.2012 05:06 - Цапаница
Автор: jwk Категория: Изкуство   
Прочетен: 1272 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 17.06.2012 06:35


 (Северен Лондон)

 

- Животът е труден за всеки. Това го знаете. Замислете се обаче за Бог. Дали Той желае душите ви да бъдат подвластни на дявола? Дали Той не изпитва болка като ви гледа как пропилявате дните, които са най-силните в живота ви? Вашата младост. Не. Аз мога да ви уверя, че все още има надежда душите ви да бъдат спасени от това социално и отхвърлящо Бога зло. Наркотиците. Молете се да бъдете избавени от Лукавия. Смирете се пред Божия Дух. А и не виждате ли символиката в сегашната ситуация? Аз съм един, а вие сте дванадесет. Мога да бъда вашия учител по пътя към вечната Светлина.

            Всички знаехме какво ще се случи с този доброжелателен и позитивен човек. Погледнах Ерик. Физиономията му изобразяваше нещо средно между досада и презрение. Джоел само гледаше, което въобще не бе в негов стил. Висок един и деветдесет, бивш вратар от юношеските си години на любимия на цялата компания Тотнъм и с фигура, наподобяваща тази на Херкулес, в момента седеше и зяпаше оратора с безразличие. Макс пръв проговори:

- Ти нали знаеш, че Христос, за който очевидно се смяташ, е имал предател сред дванадесетте?

Откъде ли ги знаеше тези неща, се запитах пък аз. И преди Човекът да отговори Джоел зададе въпрос към мен:

- Кой го доведе тоя?

- Джейн естествено. Тя нарочно те провокира откакто я заряза.

- Тая кучка. Естествено, че ще я зарежа. Тя не дава да я чукам отзад. Какво ми прави номера?

- Христос е страдал приятелю, а точно сега ти ще разбереш истинската символика в числото дванадесет. Знаеш ли, за мен е удоволствие да изпълня ролята на Юда, а останалите ти ученици ще те учат тебе на съвременни идеали и ценности.

- Макс какви ги дрънкаш по дяволите, хайде да го изхвърлим тоя и да се дрогираме, а после в кръчма и клуб. А има и наличие на курви. – каза Крис

- Ей женчо, мамка ти мръсна тоя ни обиди нас. Щял да ни бъде учител. Сякаш сме по-долу от него.

Макс наистина бе най-отвореното копеле в нашата компания. Пък и едно от хобитата му беше да се бие. Беше тренирал карате и риташе по много мръснишки начин. Бях се бил с него. Удряше без да се замисли дали може да те осакати за цял живот.

- Няма да го оставя така. Ще го ритам в корема и искам да му начупя ребрата.

            Когато станеше въпрос за такива неща, всички действахме в едно. Същински мускетари. Боят, който отнесе мъдрецът-учител може би го докара до прозрение за безмилостността у хората на 21 век. Някои се престараха и му счупиха носа, войнишката обувка на Стивън попадна право в окото на оратора и вероятно той нямаше да вижда до края на живота си с едното око, Макс естествено риташе в краката на човека и усърдието му беше възнаградено – май му счупи единия крак. Тежка ситуация. Накрая се наложи Джоел да го изнася на ръце от къщата на Ерик. Вкарахме го в колата и го изхвърлихме в един от крайните квартали на Лондон. Жив, но в безсъзнание и едва ли го очакваше светло бъдеще. Най-вероятно щеше да бъде на батерийки през целия си останал живот.

            Това приповдигна настроението ни. В следващите няколко часа смъркахме кокаин, пихме водка, чукахме курви, бихме се по улиците на Лондон с други групички и така до сутринта, когато някои заспаха в домовете си, а други продължиха да се хабят в желанието си купона никога да не спре. Лично аз посрещнах изгрева на терасата си с цигара марихуана. Гледах слънцето и си мислех: “Изтече още един ден от живота ми. Ден, който няма да се повтори.”

            Мина време от тогава. Ожених се. Родиха ми се деца. Получих огромно наследство.

            Един ден, разхождайки се из една картинна галерия в Лондон, видях интересна картина, изобразяваща борбата между обитателите на ада. Беше наситена в червено и черно. Погледнах я и щях да отмина, но видях снимка на художника. Нещо ми просветна. Познато лице… Изведнъж, като мълния от черно-син облак, ми изплува в съзнанието човекът, за който отдавна бях забравил. Погледнах снимката и прочетох какво пише. Умрял на 21 години от кръвоизлив в мозъка. Взе да ми става лошо. Вдишах и издишах. След временно умопомрачение се хванах като удавник за сламка за идеята, че той може да има близки, които да се нуждаят от някаква помощ. Попитах хората от галерията. Те ми казаха, че картината е била поставяна много пъти на търг, но никой не е искал да я купи. Веднага попитах с кого мога да се свържа за да я купя.

            Така се видях със сестрата на убитото от нас момче. Трудно ми беше да я гледам в очите. Казах й, че съм поразен от картината и желая да я купя. Тя онемя, когато й предложих триста хиляди лири. Може би сгреших, че го направих, защото въобще не изглеждаше глупава. Можеше да се досети, че някой го гризе съвестта – в частност, моя милост.

            Сега съм на 73 години на смъртно легло. Неговата картина стои срещу леглото ми. Пълен боклук е. А за ада по принцип всичко описано за него изглежда като взето от детска книжка в сравнение с всичко, случващо се тук на земята. И все пак скапаната картина си остава, а аз ще изчезна, както и творецът й.




Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. balgarski7vinarki - otvratitelno
17.06.2012 06:21
-----
цитирай
2. jwk - balgarski7vinarki
17.06.2012 06:31
Здравей! :) Всяко мнение е от значение за мен. Твоята позиция не ме смущава. А ти защо си толкова краен в оценката си?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jwk
Категория: Забавление
Прочетен: 285150
Постинги: 136
Коментари: 612
Гласове: 12555
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол