Използвам различни имена с които ви се представям. Нито едно от тях не е вярно. Въпреки това те са частица от мен. Дали е важно името? Ако за вас то е важно, моля наричайте ме Джулиън Уилямс. Така сте най-близко до мен.
Измислям различни истории и герои. В тях ще откриете преражданията на моя дух. И все пак този път ще е по друг начин. Този път ще бъда аз, а аз означава съвкупността на качествата които притежавам благодарение на моите творци. Моите родители.
Баща ми е евреин. Какви чувства изпитвам към него ли? Същите каквито изпитва цял свят към тази нация. Казвам нация, а вие подразбирайте Израел. Защото има разлика от числото 0(за което доскоро го смятах) до числото 1(за което смятам майка си), между евреите по света и евреите в Израел. Трябва да ви кажа, че го мразех заради това че притежава именно същите тези качества които притежава тази наша нация. Манипулиране на обществото, предизвикване на конфликти между държавите, инсцениране на напрежение, игра с останалите нации, отпускане на минимални помощи за другите държави и най-главното – инвестиция. Нямаш ли нещо което да донесе печалба – не се нуждаем от теб. Не ме разбирайте погрешно аз се гордея, че съм евреин. Това обаче ти струва страшно скъпо. Още от малък баща ми изискваше невероятно трудни неща от мен. А аз бях дете. Бях систематично тормозен и от него и от момчетата разбиращи само от спорт. А аз бях еврейчето отличник на класа. Само момичетата ме превъзхождаха по оценки. Е... Ако има някой по-умен от евреите, то това са жените. Без тях сме за никъде. Честит Осми Март със закъснение. Продължавайки моята лична история ще ви кажа, че бях натикан в шахта без отвор и имах вид на изтормозен. Желаех да приключа с училището. Така и стана години по-късно. Но ние евреите работим с ума си оставяйки останалите да чукат камъните. В тази връзка ето ме пред вас и пиша. Случиха се събития които повалиха моя баща. Но при нас евреите, правилото: ‘Предавам се’ – не важи. Както за него така и за всички. Какво стана по-късно? Започна промяната в поведението и някои характерни и негативни черти на характера му бяха заличени. Тъй като той ще прочете това и ще ми каже, че отново не съм се представил достойно, ще ми говори че желае повече, но най-важното че трябва да представлявам по-силно и с цялата си душа нашата общност, аз нямам никакво намерение да пиша за неговите слабости. Ей така... От страх.
Майка ми е рускиня. Това, че прави от калта злато и ми го връчва е меко казано. Това, че ми помага в трудните моменти пренебрегвайки себе си и своите интереси, пропускайки своето щастие... Аз я гледам... Тя бавно губи сили в името на нещо ненужно каквото съм аз. Кажете ми моля ви как да направя така, че тя да бъде възнаградена за усилията си и борбата която без да преувеличавам води на всеки възможен фронт? Кажете ми! Кажете ми! Кажете ми!
Представям си го... Аз и тя... Вървим в коридор от светлина... Държим се ръка за ръка и ето... Пред нас се отваря вечната порта... Тя влиза и портата се затваря. Аз поемам по друг път. Може би ще е страшно и изпълнено с болка, но мисълта че тя е там в Щастието ще смае и самия Сатана, когато му се усмихна пренебрежително.
По различен начин аз обичам и двамата. От книгите съм разбрал една истина. ‘Който не уважава родителите си – не уважава и себе си.’ Не допускайте тази грешка.
18.06.2012 20:43
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
