Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2012 04:38 - Потекло
Автор: jwk Категория: Изкуство   
Прочетен: 1521 Коментари: 0 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Иска ми се да не я бях срещал. Защо го направи само веднъж? За да разбера... Тя ме нарани. И знаеше, че ще го чувствам защото беше много по-опитна в тези игри. Трябваше да се махна от тази страна, от този град. Мадрид, Испания. Наивно, глупаво момче от Буенос Айрес. Избягах от родителите си за да докажа, че съм силен. Сега трябва отново да бягам от чувствата си. Бягство. Това ли ще се превърне в моя постоянна участ, която ще определи и характера ми? Невероятно е какъв страстен мечтател съм. Абсолютно заблуден. Абсолютен фантазьор. Тя! Направи го съвсем съзнателно и може би трябва да й благодаря, че ме хвърли в калната реалност. А има хора, които не се привързват. От трупата музиканти в която попадам и аз Алваро е ненаситен развратник. Успя да посети всички публични домове в Мадрид. Затова той бе първият човек към когото се обърнах за съвет. Познаваше жените, щеше да ми повлияе по някакъв начин. Да ви споделя честно очаквах с трепет това което щеше да ми каже. Изпитвах надежда и едновременно страх.

- Разсмиваш ме Леон. И какво очакваш да се случи? Виж сега, при теб се е получило меко казано много неприятно. На 21 години си, казваш ми, че не си опитвал досега такива неща с жена... Хммм... Как да ти го кажа? Извлечи положителното в случая.

- И кое е то?

- Ами имал си честта да опиташ прелестите на самата аристокрация. Те поне ухаят на пролет. Ха-ха.

- Но аз я обичам. Желая да бъда с нея дори като роб, да й слугувам само и само да я виждам всеки ден.

Алваро направи странна физиономия и въздъхна. Сега съм сигурен, че искаше да измисли начин по който да ми съобщи как стоят нещата, но без да се почувствам зле от думите му. Или иначе казано разбра, че съм в критично състояние.

- Така... Ти нали обичаш да играеш с малките котенца, защото са сладки?

- Да. И какво общо има това със случая?

- Чакай сега. Обаче като пораснат стават котараци или котки и вече не са толкова сладки и не ти се играе с тях. Нали?

- Алваро какво говориш?

- Остави котенцата. Ще ти го кажа направо. Като се има предвид с коя си имал да го наречем връзка не е учудващо, че е постъпила така. Леон! Стегни се! На мен никога няма да ми се падне щастието да опитам от нейната трапеза. По много причини. Знаят ми репутацията. Тя няма да ме доближи защото я е страх да не пипне някоя болест. Мислят ме за нечистоплътен. И си е така. Вместо да скърбиш за принцесата която уверявам те никога няма да се обвърже с теб, ела в кочината, пий вино и опитай всичко с някоя от по-младичките или каквото там си избереш. Вярно, мирише на прасета, но и най-смелите ти фантазии ще бъдат осъществени. Аз ти го обещавам. Ще ги накарам да направят каквото ми подшушнеш, че желаеш. А тези от елита са хедонисти. Винаги търсят някакво ново усещане. И ето... Видяла те е невинен и непорочен и се е възползвала от теб. Ти си бил нейно котенце.

По-късно осъзнах, че той говореше така за да прехвърли вината на нея и аз да я намразя вместо да обвиня себе си, но имаше ли за какво? Тя ми беше направила подарък. Така мислех по време на пътуването с кораб и бягството ми от чувствата към новата земя Америка. Докато не бях зает да повръщам – мислех. Бях сляп и затова не приемах думите на Алваро. Когато срещнах Мери и се ожених, а впоследствие разбрах за магията да имаш деца и да си заобиколен от любов осъзнах, че нещата не са толкова сложни ако си почтен и честен. Вродената ми доброта ми донесе щастие. А в моментите на трудност винаги имах подкрепа. Може би живота ми бе устроен просто и еднообразно, но нямаше нужда да бягам и се чувствах силен.

 




Гласувай:
13
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jwk
Категория: Забавление
Прочетен: 286946
Постинги: 136
Коментари: 612
Гласове: 12555
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол