Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.06.2012 10:04 - Отвъд границите
Автор: jwk Категория: Изкуство   
Прочетен: 1516 Коментари: 0 Гласове:
5



   Част Първа

 

Герой на 21 Век

 

 

Той се гледаше в огледалото, виждаше образа си, но не и преминаващите покрай него образи, влюби се в образа си и загуби представа кой е, чувстваше се божество…

 

                   Глава 1

Лос Анджелис  5.34 часа

23 Ноември 1987

 

Итън Джеймисън се роди. Баща му и майка му си държаха ръцете през цялото време докато траеше раждането. Мечтаеха за това дете твърде дълго време. Пол Джеймисън бе режисьор на високобюджетни екшъни. Рус, със зелени очи, разбираше от работата си, беше се издигнал с много труд. Майка му и баща му го бяха научили, че семейството и работата са неща взаимносвързани и ако не можеш да се справиш с едното няма да успееш и с другото. Жена му Лора Хариет-Джеймисън, актриса в много сериали бе красива брюнетка със сини очи. Бе започнала да се снима само в комедии тъй като бе преживяла трагедия-приятелят й и бивш годеник се бе самоубил. Комедиите и по-късно появата на Пол в живота й, й бяха помогнали да излезе от бездната към която се беше устремила с твърда крачка. Понякога миналото е загадката, която ще разбереш в бъдещето. Така си мислеше Лора. А настоящето, страданието, че не знаеш връзката и дали въобще има връзка между минало и бъдеще. Този хаос, безсмислен ли е той? Но сега тези екзистенциални въпроси не измъчваха Лора. Тя бе щастлива, Пол й даваше сигурност, а мечтата й се бе сбъднала, на света се бе появил Итън и тя щеше да даде и живота си ако трябва за да го отгледа и да му помогне да изпитва щастие от живота.

                Глава 2

Единствено дете в семейството Итън бе залят от грижи от майка си, която предпочете сама да отгледа детето си вместо да наемат бавачка. Лора дори прекъсна работата си на актриса за да се отдаде на нещо, което й беше по-скъпо. Нейното семейство не й бе дало нищо, беше преживяла развода на родителите си.  Баща й беше от хипитата, обичаше бохемския начин на живот и въобще не го интересуваше как са децата му. Майка й прескачаше от приятел на приятел, пиеше и не доживя да види успеха на дъщеря си защото именно пиенето я уби. Двете й сестри не поддържаха връзка с нея. Лора бе започнала от нулата, от една каравана, от тоалетните на повечето клубове в Лос Анджелис, от готвачка в заведения за бързо хранене до сериали които се излъчваха по цял свят. “Итън е в добри ръце”-беше сигурна тя. Нямаше да изживее ужаса да няма на кого да се довери, да му се налага да спи по пейките, да ненавижда работата си и себе си, да обвинява за всичко себе си. “Няма да стане така. Няма!”-предизвикваше съдбата тя. “Когато и да е-ще съм до него.” “Докато не свикне сам да се оправя”-тези мисли я спохождаха и тя вярваше в тях. Пол и неговите връзки позволиха на Итън още на седем години да участва в негов филм в поддържаща роля. Пол казваше: “Ако още от ранна възраст започнеш да участваш във филми, то това е най-голямото богатство за един актьор.” По-късно Итън продължи по този път и участва в няколко реклами и започна да се снима в комедиен сериал с постоянна поддържаща роля. Пътят по който бе поел изглеждаше правилен.

             Глава 3

Итън израстваше и израстваше от ден на ден. Започна да открива неща, които преди не бе забелязвал. Говореха му се неща, които досега не бе разбирал, пред него започна да се открива света, но както и за всеки и за него той изглеждаше различен. Беше свикнал да застава пред много хора и типичната за пубертета стеснителност не го посети. Откри момичетата и мастурбирането. Някъде на 11 години за първи път и скорострелно му мина мисълта, че желае да опипа задника на едно момиче. Не го направи, но това усещане си беше откритие за него. Почна да гледа порнофилми на които мастурбираше и оттам научи горе долу за какво става въпрос при правенето на секс. Започна да заглежда момичетата и след това си мислеше за тях докато мастурбираше. Продължи да се снима в сериала, който стана много популярен в САЩ. Момичетата започнаха да го атакуват, защото беше невероятно красив. С черна коса и сини очи. Започна да използва гел за косата си. Стана суетен. Искаше всички да го харесват и успяваше да си изпълни това си желание. Чаровност и невинност струяха от него. Той беше сътворен от слънце. Излъчваше позитивна енергия. Откри обаче и нещо друго-че хората си създават погрешна представа за актьорите. В сериала той играеше ролята на очарователен младеж, който все говори за момичета, но не може да свали и едно. Сигурно затова и момичетата се тълпяха да го свалят в реалния свят. Той започна да разбира, че хората по един или друг начин предпочитат да живеят в илюзии, в свой собствен свят. А самият Итън беше самотен. Но се беше пристрастил към най-силния наркотик-славата.

          Глава  4

-Мамо какво е за теб славата как я чувстваш?-попита Итън

-Това са усилия които полагаш, а когато един ден попаднеш на върха, полагаш още по-големи усилия да се задържиш. Добре е, че се отказа от онзи сериал. Можеше завинаги да останеш Били-красивият неудачник. За истински добрия актьор е нужно да сменя амплоато си. Всеки филм-различен образ. Ти си на 18 години. Сам реши. Ако желаеш хората да те възприемат по определен начин приемай или избирай само тези роли които ще те представят по този начин. Другият път по който лично аз те съветвам да поемеш е много по-труден и изпълнен с рискове, възходи и може би падения. Щом ме питаш за славата значи си избрал за себе си комерсиалните филми.-Лора се замисли и след това продължи.

-Мисля си, че след като си роден в такова семейство ще си кален срещу негативните страни на славата.

-Наркотиците ли имаш в предвид тоест бягството от действителността?-попита Итън.

-Ще те разнищят. Личния ти живот е едно от нещата които ще трябва да жертваш.  За наркотиците, знам че си пробвал. Знаеш ли, когато Дейвид бившия ми годеник се самоуби и преди да се появи баща ти и аз вършех глупости-пиех твърд алкохол смесен със сънотворни.

-Какви по точно сънотворни?-попита с усмивка Итън

-Барбитурати.-отговори му Лора и добави:-Няма ли да попиташ и за алкохола?-усмихваше се тя.

-Джони Уокър естествено. Те правят най-добрите реклами. А рекламите са важно нещо. Пример за това е как Кока Кола спряха да рекламират продукта си за известно време и продажбите им паднаха почти катастрофално. Пък и… -усмихна се Итън и продължи: -Няма нищо по-хубаво от това да пуснат реклами докато гледаш нещо-така ще имаш време да посетиш тоалетната. А знаеш ли… -въодушеви се Итън-че на световното по футбол, на финала между Германия и Бразилия, на 15 минутната почивка, цялата държава Германия загубила еди колко си от водните си запаси. А? Егати абсурда.

-Абсурд е че започнахме от славата, а докъде стигнахме. Накратко, славата ни е препикана.

-Ти как отказа този скъпоструващ наркотик? – попита Итън

-Примирих се. Годините ми.

-И не я ли искаш?

-Завръщане отново? Остана ми да си фантазирам и да си спомням с наслада някои моменти.

Итън я погледна, чувство на тъга го обзе, съжали я. Всеки изживяваше своя лична драма на този свят. Никой нямаше избор на света. Никой не си поръчваше да обитава това проклето място. И все пак като се събудиш сутрин и усетиш радостта от новия ден, а вечер в хладната прегръдка на нощта. Това си бе едно чудо. Итън бе заслепен от блясъка на Холивуд и не виждаше някои малки красиви неща които като пъзел изготвяха цялостната картина на смисъла на човешкия живот.

                Глава 5

          Лондон

           3 години по-късно

Итън Джеймисън се подготвяше за поредния дубъл на филма “Погледът на сенките” по романа на английския писател Джеймс Хенри от 19 век. Историята бе мрачна, проектът бе амбициозен, но не и комерсиален. Итън трябваше да изиграе момче или младеж което постепенно покварява душата си. Това бе първата главна роля за Итън и той бе напрегнат и амбициран да се справи. Режисьора на филма бе развеждал Итън из мрачните улици на Лондон, бе го запознал с настроенията на късно викторианска Англия и го учеше на акцента характерен за англичаните. Итън опознаваше ролята си и все повече и повече се влюбваше в главния герой. Красотата беше присъща и за двамата. И двамата бяха се родили богати. Итън си мислеше, че ролята е писана специално за него. Вживя се напълно в образа. Това не остана незабелязано. Филмът бе отличен на фестивала във Венеция. Почна да ходи на много приеми с важни и успели хора. На фестивала във Венеция той взе наградата с думите:

Красотата не може да се опише с думи-това е факт, но когато видях Венеция повярвах в невъзможното, разбрах, че ще я описвам цял живот!

Именно там се запозна с Кейтлин Търнър 43 годишна актриса с кестенява коса и форми, които можеха да смаят всеки мъж. В продължение на три месеца те бяха снимани навсякъде заедно. Връзката им беше чисто сексуална. Наслаждаваха се на секса правеха всякакви експерименти. И двамата знаеха, че нищо няма да излезе от връзката им. Накрая Кейтлин и Итън се разделиха по взаимно съгласие. Тя намери някакъв възрастен милионер, пък и той забиваше по някоя манекенка странично. Навърши 23 години и самия Итън се замисли какво бе направил дотук. Освен “Погледът на сенките” другите филми бяха комерсиални боклуци, които не бяха успешни и на кино пазара. Плащаха му разбира се. Чудеше се какво да прави оттук нататък. На първо време си купи пистолет.

               Глава 6

Със сребристо Порше той очакваше мис “Плейбой” на месец Септември да се преоблече. Бяха правили секс в банята и сега щяха да обядват заедно някъде. Денят бе слънчев и ухаеше приятно от градината на къщата на Мелинда Крейг в Бевърли Хилс. Итън бе вече изцяло независим от баща си и майка си-дори не поддържаше връзка с тях. Вместо това ходеше по партита, пиянстваше и пропиляваше парите които изкарваше от долнопробните екшъни в които се снимаше. Наскоро бе потрошил джип Гранд Чероки карайки под въздействието на алкохол. Жълтата преса пишеше какви ли не неща по негов адрес. Участва в няколко сбивания, изстреля в пристъп на агресия цял пълнител в една дискотека при едно сбиване. За щастие не рани никого но прекара два месеца зад решетките. Със зализана назад черна коса и брадичка чакаше Мел. Тя се появи и той й се усмихна.

Фаталната катастрофа стана по негова вина с несъобразена скорост той удари Поршето в джип Тойота. Мелинда Крейг или Мел почина на място. Итън Джеймисън изпадна в тежка кома. Това се случи когато той бе едва на 27 години.

 

        

                       Част Втора

   

               Глава 1

        

               Разговорът

 

Итън седеше в някаква стая цялата бяла и обвита от светлина. Беше както му се струваше в болничните си дрехи. Срещу него на стол седеше друг човек. Човекът бе облечен в бяло и излъчваше сила и светлина, които плашеха Итън. Човекът го погледна в очите, а Итън изпита чувство на замайване и щастие и любов и безконечна радост от този поглед. Който и да беше този човек той притежаваше изумителна енергия. Той гледаше Итън продължително без да казва нищо. В очите на човека се появи лека тъга. Итън усети болка в сърцето си, отвърна погледа си. Разбра кой е човека и изпита страх и благоговение.

-Не трябва да съм тук. Аз разруших много животи. И въпреки че съм тук и стоя пред теб, не вярвам теб. Късно е да ме спасяваш. –каза със сълзи на очите Итън

-Бог е любов, Бог е милосърдие, ти си на мястото където князът на земния свят няма власт.-изрече с глас звучащ като музиката на Шопен, човека. Той продължи: -Всеки човек, всяка душа е важна. Забелязал ли си как всичко се стреми да живее. Цветята разцъфват отново и отново всяка година. Дърветата стоят и дават въздух на хората. Пчелите събират мед, мравките са в постоянна работа. Птиците отлитат на юг всяка година много от тях умират. Животните например хищниците гледат да оцелеят. Ти виждал ли си как лъвове и хиени ядат антилопа заедно на една човешка крачка разстояние. Ами антилопите, разбираш ли тяхната роля. Представяш ли си да те разкъсат на парчета и да те ядат още докато си в полуживо състояние. Бог е пожелал да сътвори нещо разумно и е вложил цялото си слово за да го бъде човешкия род. Бог обича своето творение с всичките му недостатъци и въпреки всичко е влюбен и изпитва толкова голяма любов към хората че дори не забелязва недостатъците и пороците на човешкия род. Това е любовта. Не мисля че ти си я изпитвал. Радостта от сътворението. Става му болно когато земния княз изрича лъжи и повлича след себе си някой човек. Някой човек като теб.

-Ти си побъркан. Говориш за себе си в трето лице.-изрече Итън

-Аз съм най-лудия на света. През всичкото време което е изминало на света такава лудост като моята не е имало. Да вярваш в нещо което не съществува, което е невъзможно и чрез своята лудост да го превърнеш в реалност. Това е въпрос на вяра. Аз не съществувам, аз съм извън времето и пространството, защото Бог може да бъде и небитие и безкрайност. Аз съм абсолют и въпреки това не съм съществувал. Не помня да съм се родил, не помня да съм живял на този свят, твоя свят. Аз съм част от твоето подсъзнание. Може би Бог ме е измислил за да живее неговото творение с надежда, вяра и любов. Дори аз не знам какъв е смисъла на живота и въпреки това цветята всяка пролет разцъфват. Може би Майката Природа знае. Не знам защо ме изпратиха при теб. Това го знае само Словото. Хората, хората, съдбата, красотата. Преди време ме попитаха какво е истина. Така и не отговорих на въпроса и продължавам да се питам.

-Не  искам да съм тук. Ти ме объркваш. Сега дори не знам кой си. Искам да се върна. Ще се поправя обещавам.

-Нищо не може да измени човешката природа. Ще ти го кажа направо ти ще умреш засега тоест не съвсем.

-Как? Какво?

-Една от загадките която властва във вселената. Погледни звездите измисли им имена ако искаш преброй ги, погледни облаците гледай тях и единствено синьото небе ще ти покаже тайната.

-Каква тайна? Нищо не разбирам. Сега сме в тази бяла стая. Не виждам нито небе, нито звезди. Защо ме мъчиш? –попита с болка в гласа Итън

-Всяка мъка, всяка болка си заслужава. Тук където сме сега няма да изпиташ щастие ако не ми вярваш на всяка моя дума. Аз ще определя съдбата ти. Попитай ме нещо. Ще ти отговоря, но знай че всичко е относително.                             

-Има ли Бог? И кой си ти?

-Не знам дали има Бог. Просто никой не знае. Аз съм първият който ще се роди и също така последния който се е родил. Аз съм и нищо и всичко. Аз вярвам че съм сина Божи но хората вярват че съм сина на утрото.

-Ти ме мъчиш.

-И най-красивото цвете израства в мъки както е казал писателя Джеймс Хенри в екранизацията на чийто роман ти участва. Сега аз ще те попитам нещо. Ти знаеш ли въобще нещо за своя свят. Ще ти кажа направо-не. Само мислиш, чувстваш но не знаеш. Вие използвате 5 процента от мозъчните си клетки, гениите 8 процента. Ами ако използвахте всичките 100 процента. Сигурно щяхте да летите или да вървите по вода. Дори с усилие на волята нямаше да умирате. Всеки блян или фантазия щеше да се сбъдва. Тогава щяхте да знаете за Бог има ли го или не. Сигурно щяхте да спрете да ядете, да пиете вода, да дишате въздух. Защото именно тези три неща са наркотик и някой ден вие ще ги откажете. Щяхте да преминавате през стени и да полетите със скорост по-бърза от скоростта на светлината из космоса. Щяхте да кажете със смях, че четенето на мисли е най-лесното нещо на този свят. Мозъкът е вашия затвор. Човечеството ще еволюира и някой ден, някой ден, някой ден… -стаята и мъжа изчезнаха.

 

             Глава 2

 

             В едно далечно място

 

Вървяха по улица която изглеждаше безкрайна. Итън и някакъв образ, който целия бе огън.

-Досади ли ти този философ?-попита Огъня

Итън не отговори, по улицата имаше много хора. Погледът му попадна на мъже и жени, които бяха чисто голи и се съвокупляваха без срам директно на улицата. Страшното обаче бе че отхапваха големи парчета месо от плътта си, дъвчеха го с настървение и продължаваха да се съвокупляват. Погледа на Итън попадна на стара мърлява жена която си глозгаше глезените. Тя усети погледа му и извика:

-Ела при мен и ще забравиш Бога и доброто.

-Смешнице стара кого ще уплашиш?-извика й Огъня. На Итън взе да му прилошава. Видя мъж който се бесеше, опитваше се да диша докато въжето го задушаваше, накрая умря. Огънят каза:

-Сигурно ти звуча малко като екскурзовод, но този се беси постоянно и все оживява и пак се беси. Смешно нали?

-Какво правя тук и кое е това място?-питаше Итън

-Тук ще се позабавляваме, а втория въпрос е ясен за теб. Иначе тук е моето царство.

Продължиха да вървят по безкрайната улица. Отвсякъде се чуваше плач, писъци, стенания. Итън започна да отмалява изпадна в някакъв транс. Погледът му попадна на мъж който се опитваше да се освободи от четирима. Итън задържа погледа си, мъжът не успя и двама го държаха докато другите го изнасилваха, сменяха се, а той плачеше, умоляваше. Итън видя погледа му. Ужас. Това бе изписано на лицата на всички тук. Видя малко момиче, което пищеше защото докато я държаха, хирурзи с маски я режеха с ножове докато изкараха червата й. После отново ги върнаха и започнаха да я зашиват докато още беше в съзнание. Итън реши да й помага и тъкмо се опита да тръгне за да го стори, когато усети ледена ръка, която го спря. Погледна и видя, че това бе Огъня. Чудно беше защо ръката на Огъня бе ледена.

-Тя е малко момиче, какво е сторила за да изпитва такива мъчения?-попита Итън

-Това малко момиче е отровило и двете си сестри заради играчки. За нея бе взето твърдо решение и за нея никой не се помоли.-отговори му Огъня и продължи:

-Ти ще имаш избор. Не забравяй това. Самия Бог и близките ти се молят за теб.

Итън погледна към небето. То бе кърваво червено. Нямаше нито луна, нито звезди, нито слънце. Вървяха по улицата, постепенно започна да става все по-мрачно и по-мрачно. Тук вече нямаше толкова много хора. Тук имаше само червени очи които ги гледаха и си шепнеха. Изведнъж се откри някаква безбрежна шир от огън, това бе океан и в него имаше много хора. В един единствен миг Итън видя целия си живот. Океанът, океанът, океанът. Такова нещо никъде, никога и никой не бе видял. За момент видя и разбра. Това определи решението му. В същия миг Огъня го хвана и отведе в последната къща на улицата. Посрещна ги едър около два метра звяр, целия космат дори по лицето, приличаше на мечка.

-Здравей Азолан!-поздрави го Огъня

Гола красавица се затича и прегърна Огъня. През живота на Итън бяха минали много красавици, но и всичките взети заедно не можеха да се мерят с тази. Със зелени очи, руса коса и сияние в усмивката й.

-Здравей Елинор. Тук ли е и брат ти Роланд?-попита Огъня

-Да татко. Имаме и компания. От 18 век, довел си е момиче, спасил я е от някакъв грозен богаташ, който я е искал за жена. Казва се Жюли-французойка.

Елинор погледна към Итън, очите й светнаха и както беше гола изведнъж се преобрази в тоалет модерен за 21 век-разова плетена блузка и бяла почти прозрачна къса поличка. Итън загуби ума си и забрави решението си. Гърдите на Елинор бяха много изкусителни. Огъня се усмихна, имаше си нещо наум, каза:

-Забравих да ви представя един на друг.

-Чувала съм за лошото момче на Холивуд Итън Джеймисън.-каза Елинор

Влязоха тримата в мрачна стаичка. Имаше двама-мъж и момиче. Мъжът беше очарователен и ласкаеше и ухажваше красивото русо и миловидно момиче. Итън забеляза и черна пантера която си седеше и гледаше с премрежен поглед. Звярът който ги пресрещна на  вратата си остана там.

-Ей татко този път наистина ще се оженя.-каза Роланд, Жюли се усмихна мило, а Огъня си замълча. Знаеше  какво ще стане. Роланд щеше да й се насити, а после щеше да я прати при изнасилвачите. Прочете мислите на момичето. Да. Тя се страхуваше от гилотини. Огъня си помисли че даже напротив, Роланд ще я прати да я гилотинират всеки ден с цялата церемония по гилотинирането. Първо страха и ужаса и после загубата на главата. Огъня мислено заповяда на Роланд да я разкара. Имаха работа с Итън. Роланд погледна баща си и кимна.

 

                 Глава 3

 

-И така драги ми Итън какво ви интересува?-попита Роланд

-Каква е сделката?-отговори му с въпрос на въпроса Итън

-Схващате бързо. Ние ви връщаме презрения живот, излизате от комата и именно и точно сега казвате какво желаете по какъв път да тръгнете ние ви го даваме, но после след смъртта сте наш.

-И това момиче Жюли и то ли си продаде душата?-попита Итън

-Драги ми Итън, тя отправи молитва към дявола да я спаси, но баща ми реши да изпрати мен, защото няма момиче или жена, във вашия свят, което да може да ми откаже. Уверявам ви.-каза Роланд

-Няма да стане. Не вярвам в дявола дори да го видя.

-Вие вече го видяхте, това е той Огъня, Луцифер, Изкусителя, Нечестивия, Синът на Утрото, Лукавия, Сатаната, Воланд, Мефистофел, Веелзевул.

-Да видях го и вече не вярвам в него. А може би той ме е бил обсебил постепенно в земния ми живот, но вече съм излекуван. Искам да се махна от това място.-каза с радост в гласа Итън

-Ами ако ви предложим една нощ със сестра ми Елинор? После в мъките ще си спомняте с наслада, че ви се е случило нещо стойностно в живота. Уверявам ви не я разменям за нищо, та самия аз имам сексуални отношения с нея. Знам какво си мислихте преди малко, че и милион жени да минат през кревата ви Елинор ще е единствената. И аз го мисля. Сексът с нея е като хероина, обзема те и физическа и психическа наслада. А заради хероина умират милиони хора. Заради Елинор са умрели още повече. И повярвайте ми тя не спи със случайни хора. Понякога само една нейна усмивка довежда умни и преуспели хора при нас, но тя не преспива с тях, а те горките са в океана, а тя понеже е сантиментална им ходи на свиждане. Те са влюбени в нея и горят, но мъките им понякога са смислени за тях в момента в който я видят как седи и гледа тъжно тези влюбени-загубени според мен глупаци и те я гледат, но с надежда и мъчение в очите. И…-погледна Роланд към Итън, Итън видя красивата Елинир, която не искаше да си признае но също го желаеше. Огъня беше усетил нещо и бе изчезнал.

Изведнъж Итън разбра, а бе толкова просто, имаше и научно обяснение-големият взрив, безкрайността и крайното. Да, точно така имаше време на разположение да преброи всички звезди, а после…

 

                                   Епилог

 

На 27 години след кома продължила 23 часа почина актьорът Итън Джеймисън. Холивуд загуби и отрови живота на един талантлив мъж и актьор.

В една друга страна далечна на САЩ новината дочу и едно момче, което просто не можеше да повярва, че и актьорите са хора с проблеми и че също умират. На следващия ден момчето плака, но се появи една черна котка, която беше изоставена на улицата. Момчето реши, че това е знак и кръсти котката Итън, но никой от семейството не възприе това име. А момчето вярваше, че Итън Джеймисън се е преродил. Момчето бе голям киноман. Помнеше  много добре Итън Джеймисън от “Погледът на сенките” защото това пък бе любимата му книга. След като никой не възприе името на котката, която на всичкото отгоре се оказа женска, той загуби вяра в нея. След около месец тя бе върната на улицата.

 

                  Стотици милиони години по-късно

             Лос Анджелис 5.34 часа

             23 Ноември 1987

 

Итън Джеймисън се роди…

                               

 

    




Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jwk
Категория: Забавление
Прочетен: 286946
Постинги: 136
Коментари: 612
Гласове: 12555
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол