Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.06.2012 21:14 - Французин в Холивуд
Автор: jwk Категория: Изкуство   
Прочетен: 1627 Коментари: 0 Гласове:
7



 Жерар дьо Амие бе актьор на 31 години. Имаше зад гърба си дете от руски фотомодел. Всичко това бе в миналото, а в настоящия момент той бе на парти в свръх луксозно имение в Бевърли Хилс. Имаше награда Оскар за второстепенна роля. Ако не знаете ще ви кажа, че тази награда отваря всяка врата. Колкото и странно да звучи той не бе дошъл за да се забавлява. Бе на това парти за да работи. Със същата цел бе довел и момиче от Франция, което умееше да омагьосва мъже, а ако се наложи и жени. Сесил. Тя бе на 25 години. Те бяха екип.

         - Сесил, нещо като за нас?

         - Не се обръщай. Отляво те приближават. Тази не ми е известна.

         - Какво чакаш? Разкарай я.

         - Оставям тази работа на теб. Колкото си чаровен – толкова си и жесток.

         - Добре, ти изчезвай. Среща до червената колона.

         - Здравейте, господин Амие.

         - Здравей красавице, с какво мога да ти бъда полезен?

         - Желаете ли да се усамотим някъде?

         - С удоволствие. Но не мога така. Нека първо поговорим, а след това... – Жерар се усмихна чаровно. – Вечерта е топла и може би ще обгърне и нас в топлина. Нека се срещнем на източния балкон, а аз ще донеса две чаши червено вино. Просто ме почакайте. – Жерар отново се усмихна и изчезна в тълпата от гости.

         - Сесил, тази е пълна аматьорка. Една надуваема кукла ще ме задоволи повече.

         - Хайде, да те видим, що за професионалист си ти.

         - Имаш ли някоя предвид?

         - Самата Лейла Дженкинс със съпруга си. Само децата им не са тук.

         - Какво знаем за нея?

         - Непробиваема е. Щастлив брак. Без наркотици. Без алкохол. Няма да те допусне.

         - Хм... – Жерар й хвърли поглед. Никакъв шанс. Говори с познати очевидно, а съпругът й я е прегърнал. Амие погледна по-внимателно. Жестове, как се изразява, каква е фигурата й. Лейла беше със синя рокля до коленете и това означаваше, че не желае секс. Лек грим. Хвърляше такива погледи към съпруга си... Обичаше го. А той бе британец. «Сто годишната война между Великобритания и Франция още не е свършила». Замисли се на шега дьо Амие.

         - Нали разбираш, че ако се изложиш ще се разчуе навсякъде. Твърде голям риск при здраво укрепена стена.

         - А ти разбираш ли, че ако я изкарам навън сама при нашия човек в храстите с фотоапарата, ще си осигурим първа страница във всеки вестник.

         - Гадняр. – каза Сесил с намигване, но забеляза нещо неприятно.

         - Жерар, Клаудия е тук.

         - Какво? Тази наркоманка няма ли да ме остави намира. Кажи ми, че не идва насам.

         - Не мога да ти го кажа, защото те е видяла. А види ли ти гузната физиономия заради това, че ти я направи зависима от хероина винаги идва да ти обърше няколко шамара. Аз се покривам, засега...

         - Здравей амбициозен боклук.

         - Клаудия, няма нужда от сцени. Нека забравим всичко, което сме преживели. Аз вече съм съвсем друг човек. Спечелих Оскар. Чула ли си?

         - Цял свят го знае, но ти не си се променил. Това, което извърши с мен бе отвратително и ако не бях поставена в това низко положение щях да разглася навсякъде какво се крие зад чара, изисканите обноски, красотата ти и таланта ти на актьор.

         - Осъзнаваш ли, че говориш така сякаш още ме обичаш?

         - Да. Обичам те и винаги съм те обичала.

         - Носиш ли от специалните прахчета?

         - Не се ли намери някоя друга която да ти помага при интригите.

         - Носиш или не? Ще спечелиш много пари.

         - Манипулатор. Нося.

         - Тогава погледни вляво от теб и виж момичето с червената коса и бялата рокля. Повикай я с пръст, а с другата си ръка ми дай запечатано прахче. – Клаудия спази това, което Жерар й поръча.

         - Сесил, искам да те запозная с една изключителна жена, Клаудия Реймс.

         - Само съм слушала за вас, госпожо Реймс.

         - Жерар, спести ми театъра. Кажи, какво се очаква от мен.

         - Твоята роля свърши. Сега мълчи, забрави и... С теб ще се свърже човек и ще имаш пари за да си устроиш много хероинови партита.

         - А чувствата ми към теб?

         - Казах ти, че съм се променил, но да обичам... Та това е смешно. – Клаудия стисна зъби и се овладя да не го удари по красивото лице.

         - Така, Сесил, отстрани съпруга й.

         - Как? Със снайпер или със зенитно оръдие?

         - Не е смешно. Импровизирай. Нали за това ти плащам. Действай! – Сесил се приближи, имитира спъване, залитна и разля чашата си с червено вино върху съпруга на Лейла Дженкинс. Жерар се приближи докато съпруга на Лейла замина да поизмие сакото «Армани». С бързо движение дьо Амие отвори и изсипа прахчето в чашата на госпожа Дженкинс.

         - Здравейте, госпожо Дженкинс. Аз съм ваш голям почитател.

         - О, Жерар дьо Амие. Здравейте. Приятно ми е да се запознаем. Гледах ви в «С поглед в безкрая». Изиграхте отлично ролята на психично болен. Наградата, която Академията ви присъди бе заслужена. – тя говореше съвсем искрено и приятелски, неподозирайки в какво се е забъркала. Постепенно говорът й се забави, едвам си влачеше устните и на поканата на Жерар дьо Амие да излязат на чист въздух отговори положително. Сесил явно още задържаше съпруга й.

         Това което последва бе много дълга и обширна тема за повечето медии по света. Никой не бе предполагал, че 11 годишен брак ще приключи за две седмици. Репутация бе унищожена. Друга бе възхвалявана. Просто обикновен ден в Холивуд.

 




Гласувай:
7
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jwk
Категория: Забавление
Прочетен: 285146
Постинги: 136
Коментари: 612
Гласове: 12555
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол