- Сесил, нещо като за нас?
- Не се обръщай. Отляво те приближават. Тази не ми е известна.
- Какво чакаш? Разкарай я.
- Оставям тази работа на теб. Колкото си чаровен – толкова си и жесток.
- Добре, ти изчезвай. Среща до червената колона.
- Здравейте, господин Амие.
- Здравей красавице, с какво мога да ти бъда полезен?
- Желаете ли да се усамотим някъде?
- С удоволствие. Но не мога така. Нека първо поговорим, а след това... – Жерар се усмихна чаровно. – Вечерта е топла и може би ще обгърне и нас в топлина. Нека се срещнем на източния балкон, а аз ще донеса две чаши червено вино. Просто ме почакайте. – Жерар отново се усмихна и изчезна в тълпата от гости.
- Сесил, тази е пълна аматьорка. Една надуваема кукла ще ме задоволи повече.
- Хайде, да те видим, що за професионалист си ти.
- Имаш ли някоя предвид?
- Самата Лейла Дженкинс със съпруга си. Само децата им не са тук.
- Какво знаем за нея?
- Непробиваема е. Щастлив брак. Без наркотици. Без алкохол. Няма да те допусне.
- Хм... – Жерар й хвърли поглед. Никакъв шанс. Говори с познати очевидно, а съпругът й я е прегърнал. Амие погледна по-внимателно. Жестове, как се изразява, каква е фигурата й. Лейла беше със синя рокля до коленете и това означаваше, че не желае секс. Лек грим. Хвърляше такива погледи към съпруга си... Обичаше го. А той бе британец. «Сто годишната война между Великобритания и Франция още не е свършила». Замисли се на шега дьо Амие.
- Нали разбираш, че ако се изложиш ще се разчуе навсякъде. Твърде голям риск при здраво укрепена стена.
- А ти разбираш ли, че ако я изкарам навън сама при нашия човек в храстите с фотоапарата, ще си осигурим първа страница във всеки вестник.
- Гадняр. – каза Сесил с намигване, но забеляза нещо неприятно.
- Жерар, Клаудия е тук.
- Какво? Тази наркоманка няма ли да ме остави намира. Кажи ми, че не идва насам.
- Не мога да ти го кажа, защото те е видяла. А види ли ти гузната физиономия заради това, че ти я направи зависима от хероина винаги идва да ти обърше няколко шамара. Аз се покривам, засега...
- Здравей амбициозен боклук.
- Клаудия, няма нужда от сцени. Нека забравим всичко, което сме преживели. Аз вече съм съвсем друг човек. Спечелих Оскар. Чула ли си?
- Цял свят го знае, но ти не си се променил. Това, което извърши с мен бе отвратително и ако не бях поставена в това низко положение щях да разглася навсякъде какво се крие зад чара, изисканите обноски, красотата ти и таланта ти на актьор.
- Осъзнаваш ли, че говориш така сякаш още ме обичаш?
- Да. Обичам те и винаги съм те обичала.
- Носиш ли от специалните прахчета?
- Не се ли намери някоя друга която да ти помага при интригите.
- Носиш или не? Ще спечелиш много пари.
- Манипулатор. Нося.
- Тогава погледни вляво от теб и виж момичето с червената коса и бялата рокля. Повикай я с пръст, а с другата си ръка ми дай запечатано прахче. – Клаудия спази това, което Жерар й поръча.
- Сесил, искам да те запозная с една изключителна жена, Клаудия Реймс.
- Само съм слушала за вас, госпожо Реймс.
- Жерар, спести ми театъра. Кажи, какво се очаква от мен.
- Твоята роля свърши. Сега мълчи, забрави и... С теб ще се свърже човек и ще имаш пари за да си устроиш много хероинови партита.
- А чувствата ми към теб?
- Казах ти, че съм се променил, но да обичам... Та това е смешно. – Клаудия стисна зъби и се овладя да не го удари по красивото лице.
- Така, Сесил, отстрани съпруга й.
- Как? Със снайпер или със зенитно оръдие?
- Не е смешно. Импровизирай. Нали за това ти плащам. Действай! – Сесил се приближи, имитира спъване, залитна и разля чашата си с червено вино върху съпруга на Лейла Дженкинс. Жерар се приближи докато съпруга на Лейла замина да поизмие сакото «Армани». С бързо движение дьо Амие отвори и изсипа прахчето в чашата на госпожа Дженкинс.
- Здравейте, госпожо Дженкинс. Аз съм ваш голям почитател.
- О, Жерар дьо Амие. Здравейте. Приятно ми е да се запознаем. Гледах ви в «С поглед в безкрая». Изиграхте отлично ролята на психично болен. Наградата, която Академията ви присъди бе заслужена. – тя говореше съвсем искрено и приятелски, неподозирайки в какво се е забъркала. Постепенно говорът й се забави, едвам си влачеше устните и на поканата на Жерар дьо Амие да излязат на чист въздух отговори положително. Сесил явно още задържаше съпруга й.
Това което последва бе много дълга и обширна тема за повечето медии по света. Никой не бе предполагал, че 11 годишен брак ще приключи за две седмици. Репутация бе унищожена. Друга бе възхвалявана. Просто обикновен ден в Холивуд.
