Учителят казал: „Скъпи мой, ученико, аз трябва да ти съобщя нещо, което е възможно ти да не знаеш. Аз мислих за това как да направя тази новина по-малко трудна за възприемане, как да й добавя ярки цветове, плюс обещание за Рай, откровението на Абсолюта, да се погрижа за тайните обяснения — това обаче няма да стане. Поеми дълбоко въздух и се подготви сам. Аз трябва да бъда прям и ти гарантирам, че съм абсолютно сигурен в това, което ти казвам. Това е сигурна прогноза, абсолютно не се съмнявай в нея. Това е следното: ти умираш. Това може да е утре или след петдесет години, но рано или късно, ти ще умреш. Дори да не искаш. Дори да имаш други планове. Мисли старателно за това какво се каниш да правиш днес. И утре. И с целия живот, който ти остава“.

Така е. Но дали всички го осъзнаваме? Едва ли. Иначе нямаше да си губим времето в омраза, завист и злоба. В ревност, в борба за власт и слава. И когато наистина го осъзнаем, вече ще бъде твърде късно. Затова нека живеем така, сякаш днес е последният ден от живота ни и нека си простим грешките и недостатъците.

Повечето примитивни цивилизации имат обичай да погребват своите мъртви в позата на зародиш. «Той отново ще се роди, в друг живот, и ние сме длъжни да го положим в същата поза, в която той е дошъл на този свят» — казват те. За тези цивилизации смъртта е била само още една стъпка по вселенската стълбица. Постепенно светът е загубил своето тихо приемане на смъртта. Но не е важно какво мислим или какво правим ние, или в какво вярваме: всеки от нас някога ще умре. По-добре е да правим така, както са правили старите индиански племена Якви: да се отнасяме към смъртта като към консултант. Винаги питайте: «Какво се каня да направя, преди да умра?

 

Но сега ми се доспа и ще го довърша утре

 

Ако има утре... :)

хората обикновено казват: "Знам, че ще умра", но никой не казва "Вярвам, че ще умра". Замисли се върху разликата между "знам, че някой ден" (бил той и утре) и "вярвам, че някой ден". Ето затова за всеки смъртта е една далечна перспектива. И ако наистина мислехме, че всеки ден е последен, нямаше да го има желанието за живот, онзи живец и искрица, които ни движат напред.
Ако знам, че днес ми е последния ден, няма да правя планове за след година-две-пет-десет. Просто ще го прекарам с любимите си хора.

И понеже не знаеш, дали днес е последния ти ден, прекарвай колкото се може повече време с тях. И им покажи, че ги обичаш.

:)