Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.03.2010 10:52 - Завръзка и развръзка на един кошмар
Автор: jwk Категория: Изкуство   
Прочетен: 1959 Коментари: 6 Гласове:
8



                                                                                    Времето е на една крачка пред нас   Джулия и Джеймс се познаваха още от деца. Лошото при тях бе че не отдаваха особен почит към живота. Напротив, те изпитваха и предизвикваха смъртта. Не разбираха че тя ще дойде без съгласието им и няма да е красива каквато си я представяха. Джеймс бе на 17 години, а Джулия на 16 когато се запознаха със собствения си палач. Това стана в един много долнопробен клуб в Детройт. Слушаха техно музика пияни и без придружител. За тяхното мислене важеше мотото: “ На мен това не може да ми се случи. “ Нямаха си и представа до какво щеше да ги доведе непукизма им. Щяха да разберат че живота не е игра или ако е, то тя е най-мръснишката. Джулия пресушаваше чашата с водка когато непознат грозен и дебел мъж я заговори: -         Здравей хубавата ми, самичка ли си? -         Разкарай се, нито съм твоя, нито съм сама. Приятелят ми ще дойде всеки момент и ще те смачка. Ясно ли ти е? -         Ей кучко малка внимавай с кого се закачаш. -         И кой си ти бе? Капитан Хук? Къде ти е куката и защо си толкова надебелял? В последният филм в който те гледах не беше толкова… Как да го кажа по-меко – отвратителен. – каза Джулия и направи презрителна гримаса. Мъжът се обърка. -         Абе ти що не вървиш на майната си? – и я заля с бирата си. -         Ах, прасе. Точно в този миг незнайно откъде и защо се появи друг мъж. -         Джош много си груб, момичето заслужава специално отношение. – каза мъжът и й се усмихна чаровно. Джош погледна мъжа и мълчаливо се оттегли. -         Кажи ми защо момиче като теб ходи по такива места? Да не би да търсиш някакво екстремно преживяване? Искаш ли да ти дам едно такова? Искаш ли да бъдеш Алиса в страната на чудесата? Лично аз не мисля че имаш нужната смелост, но пък бих те повел и разбира се с твоето съгласие на едно пътуване към вечността. – каза той и се усмихна. -         Кой пък си ти и що за глупости са тия дето ги дрънкаш? Джеймс дойде и ги прекъсна. -         Ей дебил смотан къде беше? Друг такъв дебил като тебе ме заля с бира. -         Кой е тоя? – пробва да се осведоми Джеймс -         Личният ми ангел-хранител за момента. Къде беше? -         Виж какво ти нося. -         Уха, екстази. Това те извинява. Мъжът ги гледаше и се усмихваше. -         Това е нищо. Аз мога да ви предложа повече. И то съвсем истински преживявания. -         Виж какво пич, готин си ама не ни трябваш вече. – каза Джулия -         Да разбира се. В свободна страна живеем. И все пак следващата сряда имаме мероприятие… Ако желаете посетете ни заедно и двамата. – подаде визитка и каза: -         Изборът е ваш. Седмица по-късно, ровейки из джобовете си Джулия намери някаква прекрасно написана и оцветена в червено и черно визитка на която пишеше: “ Безплатно сексуално обучение – доктор Алън Грийнбърг “ – “ Ха “- помисли си тя. “ Това откъде се взе. “ Нужни бяха няколко минути за да се оформи пъзела в главата й. Обади се на Джеймс. Вечно готови за нови усещания те решиха да не пропуснат и това. Решиха да се напият и да отидат да се позабавляват. Сградата се намираше в един от богаташките квартали на Детройт което леко ги накара да се позамислят колкото и пияни да бяха. Платиха на таксито и се запътиха. -         Сега звъним ли, какво правим? – чудеше се Джулия -         Абе хайде да се махаме и да пушим трева в къщи. Но докато се чудиха камерата ги беше фиксирала и портиера им отвори. Забелязаха веднага че вътре сградата беше обзаведена от човек който явно притежава милиони долари. -         Аз ли имам странно чувство или май не сме за тука. – прошепна Джулия Човек с червена мантия ги посрещна. Те го познаха, а той им се усмихна. -         Доктор Алън Грийнбърг. Лекувам илюзии. Ще ви излекувам и от най-лошата болест – живота. Преди да разберат какво става мъже с маски и черни мантии ги хванаха здраво и поведоха към голяма и величествена зала. -         Тази вечер дами и господа нашия Господар отново ни показа величието си прелъстявайки две невинни души. – обърна се Доктора към аудиторията си. -         Ние ще оскверним телата им, а душите им ще оставим на Господаря както повелява вечната ни служба и безграничната ни вярност към Него. Телата им са ваши. Това което последва не бе човешко то не бе и животинско, само нечии болен мозък може да опише и направи гаврата с тези деца. След масовото изнасилване, децата бяха пребити и оставени да лежат в несвяст. Докторът отново се обърна към разпалената аудитория: -         Вие сами видяхте че всичко беше свършено по наша воля, не по Божия. Разбира се Господарят ни очаква душите им, но те не са готови все още… А вие скъпи вярващи братя ще научите за моя подвиг от тълпата несретници и отново ще повярвате че аз заслужавам мястото си на водач и изпълнявам нашия общ кодекс. Закривам събранието. Беше вечер. Те седяха в тъмно помещение. Бяха вързани, но в съзнание и не чувстваха болка. Вратата се отвори. -         Готови са. – каза някой Светнаха лампата. Те се свиха. Видяха че се намират в някаква маза. Алън Грийнбърг се появи и се усмихна. -         Време е да се срещнете с Него. Не сте ли нетърпеливи? Те не отговориха. Плачеха. С белезници на ръцете, оковани крака и качулки на главите бяха поведени незнайно къде. Когато им свалиха качулките и махнаха белезниците видяха че се намират на 50 етажна сграда. Около тях имаше четирима яки мъже, а Алън Грийнбърг им говореше: - Ето това е вашия шанс. Вие трябва да се хванете за ръце и да скочите. Не го ли направите всичко което ви се случи досега ще ви се стори като милувка от мама в сравнение с това което ви очаква. Вече видяхте на какво съм способен в името на своя Господар така че не ме предизвиквайте. Вие трябва да извършите най-непростимия грях. Не ме обвинявайте имахте право на избор и избрахте. Прекрачихте прага ми, а това означава че тотално се отрекохте от Бога. Ще умрете разберете го. Но няма да позволя да ме изложите. Не разбирате ли че времето ви е изпреварило. Аз не знам кой е създал времето, но мога да кажа че е бил най-великия ум във вселената. Всичко и всички са подвластни на него. Времето е безкрайно и може да се каже че то е самия дявол или Бог. Защото нищо и никой не са безкрайни. А смъртта… Ще ми кажете когато се видим. Може би тогава вие двамата ще имате власт над мен, но сега… Сбогом.        


Тагове:   кошмар,


Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. priqtel12 - Трудно нещо е живота....
10.03.2010 20:52
Не всеки може да го живее по правилния начин......А дали наистина "Времето е на една крачка пред нас "? Не зная, но дмятам, че ние сами предизвикваме това, което то ни е подготвило със своето действие или бездействие....
Лека вечер!
цитирай
2. jwk - priqtel12
11.03.2010 11:51
Здравей! :) Твоите разсъждения са много точни и на място.
цитирай
3. sexsi - *
17.03.2010 21:02
Страшни приказки разказваш!
цитирай
4. jwk - sexsi
18.03.2010 19:13
Ами може би наистина е така тъй като пиша предимно нощем.
цитирай
5. анонимен - uzhas
25.07.2010 23:15
ne pi6i takviz ne6ta.
цитирай
6. jwk - анонимен
26.07.2010 21:57
Обичам си този разказ.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jwk
Категория: Забавление
Прочетен: 408819
Постинги: 136
Коментари: 613
Гласове: 12558
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол