Постинг
10.03.2010 10:52 -
Завръзка и развръзка на един кошмар
Времето е на една крачка пред нас
Джулия и Джеймс се познаваха още от деца. Лошото при тях бе че не отдаваха особен почит към живота. Напротив, те изпитваха и предизвикваха смъртта. Не разбираха че тя ще дойде без съгласието им и няма да е красива каквато си я представяха. Джеймс бе на 17 години, а Джулия на 16 когато се запознаха със собствения си палач. Това стана в един много долнопробен клуб в Детройт. Слушаха техно музика пияни и без придружител. За тяхното мислене важеше мотото: “ На мен това не може да ми се случи. “ Нямаха си и представа до какво щеше да ги доведе непукизма им. Щяха да разберат че живота не е игра или ако е, то тя е най-мръснишката. Джулия пресушаваше чашата с водка когато непознат грозен и дебел мъж я заговори:
- Здравей хубавата ми, самичка ли си?
- Разкарай се, нито съм твоя, нито съм сама. Приятелят ми ще дойде всеки момент и ще те смачка. Ясно ли ти е?
- Ей кучко малка внимавай с кого се закачаш.
- И кой си ти бе? Капитан Хук? Къде ти е куката и защо си толкова надебелял? В последният филм в който те гледах не беше толкова… Как да го кажа по-меко – отвратителен. – каза Джулия и направи презрителна гримаса.
Мъжът се обърка.
- Абе ти що не вървиш на майната си? – и я заля с бирата си.
- Ах, прасе.
Точно в този миг незнайно откъде и защо се появи друг мъж.
- Джош много си груб, момичето заслужава специално отношение. – каза мъжът и й се усмихна чаровно.
Джош погледна мъжа и мълчаливо се оттегли.
- Кажи ми защо момиче като теб ходи по такива места? Да не би да търсиш някакво екстремно преживяване? Искаш ли да ти дам едно такова? Искаш ли да бъдеш Алиса в страната на чудесата? Лично аз не мисля че имаш нужната смелост, но пък бих те повел и разбира се с твоето съгласие на едно пътуване към вечността. – каза той и се усмихна.
- Кой пък си ти и що за глупости са тия дето ги дрънкаш?
Джеймс дойде и ги прекъсна.
- Ей дебил смотан къде беше? Друг такъв дебил като тебе ме заля с бира.
- Кой е тоя? – пробва да се осведоми Джеймс
- Личният ми ангел-хранител за момента. Къде беше?
- Виж какво ти нося.
- Уха, екстази. Това те извинява.
Мъжът ги гледаше и се усмихваше.
- Това е нищо. Аз мога да ви предложа повече. И то съвсем истински преживявания.
- Виж какво пич, готин си ама не ни трябваш вече. – каза Джулия
- Да разбира се. В свободна страна живеем. И все пак следващата сряда имаме мероприятие… Ако желаете посетете ни заедно и двамата. – подаде визитка и каза:
- Изборът е ваш.
Седмица по-късно, ровейки из джобовете си Джулия намери някаква прекрасно написана и оцветена в червено и черно визитка на която пишеше: “ Безплатно сексуално обучение – доктор Алън Грийнбърг “ – “ Ха “- помисли си тя. “ Това откъде се взе. “ Нужни бяха няколко минути за да се оформи пъзела в главата й. Обади се на Джеймс. Вечно готови за нови усещания те решиха да не пропуснат и това. Решиха да се напият и да отидат да се позабавляват.
Сградата се намираше в един от богаташките квартали на Детройт което леко ги накара да се позамислят колкото и пияни да бяха. Платиха на таксито и се запътиха.
- Сега звъним ли, какво правим? – чудеше се Джулия
- Абе хайде да се махаме и да пушим трева в къщи.
Но докато се чудиха камерата ги беше фиксирала и портиера им отвори. Забелязаха веднага че вътре сградата беше обзаведена от човек който явно притежава милиони долари.
- Аз ли имам странно чувство или май не сме за тука. – прошепна Джулия
Човек с червена мантия ги посрещна. Те го познаха, а той им се усмихна.
- Доктор Алън Грийнбърг. Лекувам илюзии. Ще ви излекувам и от най-лошата болест – живота.
Преди да разберат какво става мъже с маски и черни мантии ги хванаха здраво и поведоха към голяма и величествена зала.
- Тази вечер дами и господа нашия Господар отново ни показа величието си прелъстявайки две невинни души. – обърна се Доктора към аудиторията си.
- Ние ще оскверним телата им, а душите им ще оставим на Господаря както повелява вечната ни служба и безграничната ни вярност към Него. Телата им са ваши.
Това което последва не бе човешко то не бе и животинско, само нечии болен мозък може да опише и направи гаврата с тези деца. След масовото изнасилване, децата бяха пребити и оставени да лежат в несвяст. Докторът отново се обърна към разпалената аудитория:
- Вие сами видяхте че всичко беше свършено по наша воля, не по Божия. Разбира се Господарят ни очаква душите им, но те не са готови все още… А вие скъпи вярващи братя ще научите за моя подвиг от тълпата несретници и отново ще повярвате че аз заслужавам мястото си на водач и изпълнявам нашия общ кодекс. Закривам събранието.
Беше вечер. Те седяха в тъмно помещение. Бяха вързани, но в съзнание и не чувстваха болка. Вратата се отвори.
- Готови са. – каза някой
Светнаха лампата. Те се свиха. Видяха че се намират в някаква маза. Алън Грийнбърг се появи и се усмихна.
- Време е да се срещнете с Него. Не сте ли нетърпеливи?
Те не отговориха. Плачеха. С белезници на ръцете, оковани крака и качулки на главите бяха поведени незнайно къде.
Когато им свалиха качулките и махнаха белезниците видяха че се намират на 50 етажна сграда. Около тях имаше четирима яки мъже, а Алън Грийнбърг им говореше:
- Ето това е вашия шанс. Вие трябва да се хванете за ръце и да скочите. Не го ли направите всичко което ви се случи досега ще ви се стори като милувка от мама в сравнение с това което ви очаква. Вече видяхте на какво съм способен в името на своя Господар така че не ме предизвиквайте. Вие трябва да извършите най-непростимия грях. Не ме обвинявайте имахте право на избор и избрахте. Прекрачихте прага ми, а това означава че тотално се отрекохте от Бога. Ще умрете разберете го. Но няма да позволя да ме изложите. Не разбирате ли че времето ви е изпреварило. Аз не знам кой е създал времето, но мога да кажа че е бил най-великия ум във вселената. Всичко и всички са подвластни на него. Времето е безкрайно и може да се каже че то е самия дявол или Бог. Защото нищо и никой не са безкрайни. А смъртта… Ще ми кажете когато се видим. Може би тогава вие двамата ще имате власт над мен, но сега… Сбогом.
Западът подготвя ІІІ световна война от д...
Дупките да станат кошмар за кмета
Жертва съм! На домашно насилие!
Дупките да станат кошмар за кмета
Жертва съм! На домашно насилие!
Не всеки може да го живее по правилния начин......А дали наистина "Времето е на една крачка пред нас "? Не зная, но дмятам, че ние сами предизвикваме това, което то ни е подготвило със своето действие или бездействие....
Лека вечер!
цитирайЛека вечер!
Здравей! :) Твоите разсъждения са много точни и на място.
цитирайСтрашни приказки разказваш!
цитирайАми може би наистина е така тъй като пиша предимно нощем.
цитирай
5.
анонимен -
uzhas
25.07.2010 23:15
25.07.2010 23:15
ne pi6i takviz ne6ta.
цитирайОбичам си този разказ.
цитирай