Постинг
15.10.2010 15:19 -
След Ирак
Американец съм. Може би това е достатъчно. Всички останали нации ни ненавиждат. Само политици и лица, които буквално купуваме клонят към нас. И пак ни мразят. Най-силните и влиятелни държави винаги са били мразени. Нищо, че Русия и Китай могат да ни отнесат когато си поискат. За пред широката общественост ние сме приятели с по-горе изброените. Такова лицемерие има само по висшите етажи. Обаче тихо и спокойно се води война на живот и смърт между всички и за всичко. Това спокойствие трудно се подържа. Някой да си изтърве нервите и... Както е в психиатрията – усмирителна риза. Продължи ли да упорства и да влияе зле на бизнеса начини за всичко има. Компромат. За тежките случаи - злополука. Катастрофа със самолет или кола. Ако го избие на инат – уреждаме самоубийство.
Аз съм военен. Може би това е достатъчно за нормалните хора. Имам предвид да ме намразят. За останалите заблудени мъжки момчета... Пожелавам ви да ви стрелнат в крака с един от специалните куршуми, които те оставят инвалид за цял живот. Има ги, тези момчета, много са. Бъдещи пияници или наркомани, машини за рев, насиращи се след сериозна рана, психично осакатени, а понякога и всичко изброено накуп. Заради глупост изплащат данък Ад до края на живота си. Гледали неизброимо количество военни филми и тръгнали да се бият. Хубавото е, че им слагат в храната разни хапченца за пример в безстрашието и все пак да вършат там нещо. Аз бях един от тях.
В Сърбия бе моето ‘бойно кръщение’. Надъхан за битка, която така и не се осъществи. Просто гледах тази нация и подражавах на останалите. Крещях на обикновени хора, заплашвах ги с ярост в очите, а те плачеха пред мен за да се чувствам аз велик и силен. Мъже, по-яки и големи от мен плачеха като деца, а аз не познавах милост. С автомат М16 се разпореждах без да осъзнавам, че издавам глупави команди и всъщност нищо полезно не правя. Имаше случаи на непровокирана стрелба. Никоя медия не отрази подобно нещо. От военното командване решиха да ме оставят в Сърбия да трупам опит като миротворец. Три години след това ме върнаха в САЩ. Вече бях друг човек. В мен се загнезди една неприятна мисъл. Не бях все още сигурен, но след атаката и падането на двете кули се оформи едно ново изречение, което си повтарях. ‘Моята държава е терорист номер едно в света’. Вече не бях горд американец. Всичко се доказа когато ни пратиха в Афганистан. Не можех да проумея как толкова бедна и окаяна държава може да планира толкова мащабна атака. Ще спестя на естетите мизерията на която станах свидетел. Та те бяха все още в Средновековието. Само автоматите им бяха от нашата епоха. Хвърлиха ни във война без всякаква цел и кауза. Гледах по-младите от мен и виждах себе си в своята младост, но тук бе различно. Отприщи се такъв Ад какъвто не бях и подозирал, че съществува. Помня думите на майка си:’Ако станеш военен ще обиколиш цял свят и ще се махнеш от този скучен щат.’ Защо по дяволите я послушах? Маями бе по-близо. Париж... Рим... Съвсем не ми приличаше на туристическа обиколка. По-скоро на някакъв странен сън. Сякаш бях на друга планета. Или както е във филмите се бях качил на машина на времето. Истински започнах да се притеснявам за психическото си здраве. Можех само да убивам. Зареждам автомата – стрелям. Зареждам автомата – стрелям. А навсякъде кръв, деца без ляв или десен крайник. Никой от възрастните не желаеше да проверява за мини и изпращаха децата. Възрастните стреляха, а децата проверяваха за мини и бяха научени да ги обезвреждат. След като ‘овладяхме’ за пред обществото ситуацията започнаха забавленията. Стреляхме навсякъде и без повод. Вече бях машина. Също като в ‘Терминатор 2’ желаех да ме убият. И тогава дойде спасението. Нова война. Вероятно щеше да бъде още по-изпълнено с кръв. Някой трябваше да ме убие. Молбата ми за прехвърляне бе одобрена. Ирак...
След въздушните атаки започна десанта. Моята задача като морски пехотинец. Използвахме какви ли не оръжия. Това което направихме нямаше нищо общо с приетите закони на ООН. Действахме като терористи без нито едно спазено правило. След Ирак...
Аз съм терорист. Може би това е достатъчно за да ме намразите.
Няма коментари
