Роза беше с гарваново черни коси и зелени очи. Мразеше да я наричат с цялото й име Розалинда. Някъде там, в опасните квартали на Буенос Айрес тя се прибираше към мизерния си дом. Колко ли беше часът? А дали очите й бяха наистина зелени? Този който я наблюдаваше не можеше да определи. Въпреки това, той знаеше часът тъй като всяка вечер я гледаше от прозореца на четириетажната сграда. Той живееше с майка си на последния етаж. На 16 години, а баща му бе убит при пиянска свада. Роза си изкарваше прехраната с шиене. Връщайки се от работа винаги бе умислена и отнесена. Въпреки всеобщия закон, че жените живеят от мъжките погледи тя не бе забелязала продължаващият всяка вечер вече 7 месеца поглед отправен към нея. А и момчето винаги спираше светлината в жилището си когато тя минаваше. Може би забелязвате, че не обръщам внимание на годините й, като същински джентълмен. Ха... Не съм такъв. Тя бе на 43 години. Относно мъжете в живота й, тя бе на мнение, че са свине. Нека уважим това мнение тъй като тя не бе попаднала на свестен. Живееше с детето си и двете й сестри. Трябва да призная, че ако лично аз срещна такава жена никога няма да бъда допуснат до сърцето й. Такива жени се нуждаеха от мъж. Такива жени раждаха мъже. Такива жени бяха от тези които оцеляват. За всеки е ясно, че Аржентина е страна сурова. В този ред на мисли тя бе преживявала няколко нападения. При едно от тях издра лицето на единия от нападателите. Имаше случай когато детето й бе болно, а тя нямаше пари за лечението му. Тогава тя не се поколеба да направи френска любов на лекуващия детето й доктор. И така, тя се прибираше към дома си с елегантната си походка когато изведнъж отнякъде забеляза прилеп, който изписука и отлетя. Очите й за миг попаднаха върху него, но обръщайки глава към нощната птица с периферното си зрение забеляза нещо. Не разбра какво. Веднага обаче като при дива котка всички нейни сетива се изостриха и застана нащрек. Не обичаше и не можеше да си позволи да изпадне в ролята на жертва. Момчето се скри. Тя запомни мястото и реши да разбере какво се крие зад усета й. Покрай битовите проблеми у дома и решенията които трябваше да вземе тя бързо забрави за случилото се. Работата в шивашкото ателие внесе още по-голяма мъгла в съзнанието й. И ето, същата улица, същата тъмнина и сградата. Хвърли бърз поглед и тогава разбра. Някой я наблюдаваше. Започна бързо да прехвърля в ума си вероятностите. Нямаше нищо против някой да онанира гледайки я, но дотам. От опита си с различни момчета и мъже заключи, че това е някое свенливо и младо момче. А момчето започна да чувства как половите му органи горят. Минаха две седмици. Той не можеше да се сдържи. Реши да отвори прозореца. Желаеше я. Чисто сексуално. А тя нямаше интерес към секса. Беше стъпила здраво на земята и имаше куп неща за вършене и то всеки ден. Беше млада и красива – да. Но да спи с някой заради самото удоволствие... Беше правила секс с шефа си. Това за нея бе нормално. Пък и половината от шивачките също бяха минали през кабинета му и бяха споделили нейната участ. Самата тя знаеше, че колкото повече се увеличават годините й, толкова по-трудно ще бъде да запази работата си. Идваха нови и млади и заменяха ‘старите кози’ както ги наричаше зад гърба им шефа , смеейки се, на собствената си ‘оригиналност’. И ето, отворен прозорец и поглед чакащ с надежда, а стомах свит на топка. Момчето гледаше часовника и буквално броеше секундите. Дали така дълго чаканото време и проявената смелост ще дадат плод? Тя мина и го погледна. Усмихна се. Точно каквото бе очаквала. При усмивката й сърцето на момчето трепна. Тя успя да докосне нежна струна. Момчето ликуваше и си фантазираше. Лично аз мисля, че на това му се казва първо влюбване. Той не спа цяла нощ и едва дочака времето когато тя се появяваше. Този път обаче тя не се появи. Както и никога повече. Роза бе жена. Не желаеше да дава напразни надежди, не желаеше да нарани някой. Минаваше по друга, по-заобиколна улица. А той не разбра. Може би бе сгрешил?? Минаха години за да проумее постъпката й. Той не я забрави. Първия си урок по любов.      

Oooo,ti se poqvi!!
Kude iz4ezna,milo priqtel4e??
Radvam se,4e si tuk!!

Благодаря ти... Заради това, че си първа, заради това, че веднага даде коментар, заради това, че ме наричаш 'мило приятелче' и заради това, че се радваш на моята поява. Благодаря ти... :)

Ami,pritesnqvax se ve4e za teb...!!!
,,Ni duma, ni vopul..ni ston.."ot teb,tolkova vreme!!
Radvam se, 4e si tuk!!!S nov razkaz!!
Dobur znak!6te te,,nabliudavam....":))))))