На Мама и Татко   Използвам различни имена с които ви се представям. Нито едно от тях не е вярно. Въпреки това те са частица от мен. Дали е важно името? Ако за вас то е важно, моля наричайте ме Джулиън Уилямс. Така сте най-близко до мен. Измислям различни истории и герои. В тях ще откриете преражданията на моя дух. И все пак този път ще е по друг начин. Този път ще бъда аз, а аз означава съвкупността на качествата които притежавам благодарение на моите творци. Моите родители. Баща ми е евреин. Какви чувства изпитвам към него ли? Същите каквито изпитва цял свят към тази нация. Казвам нация, а вие подразбирайте Израел. Защото има разлика от числото 0(за което доскоро го смятах) до числото 1(за което смятам майка си), между евреите по света и евреите в Израел. Трябва да ви кажа, че го мразех заради това че притежава именно същите тези качества които притежава тази наша нация. Манипулиране на обществото, предизвикване на конфликти между държавите, инсцениране на напрежение, игра с останалите нации, отпускане на минимални помощи за другите държави и най-главното – инвестиция. Нямаш ли нещо което да донесе печалба – не се нуждаем от теб. Не ме разбирайте погрешно аз се гордея, че съм евреин. Това обаче ти струва страшно скъпо. Още от малък баща ми изискваше невероятно трудни неща от мен. А аз бях дете. Бях систематично тормозен и от него и от момчетата разбиращи само от спорт. А аз бях еврейчето отличник на класа. Само момичетата ме превъзхождаха по оценки. Е... Ако има някой по-умен от евреите, то това са жените. Без тях сме за никъде. Честит Осми Март със закъснение. Продължавайки моята лична история ще ви кажа, че бях натикан в шахта без отвор и имах вид на изтормозен. Желаех да приключа с училището. Така и стана години по-късно. Но ние евреите работим с ума си оставяйки останалите да чукат камъните. В тази връзка ето ме пред вас и пиша. Случиха се събития които повалиха моя баща. Но при нас евреите, правилото: ‘Предавам се’ – не важи. Както за него така и за всички. Какво стана по-късно? Започна промяната в поведението и някои характерни и негативни черти на характера му бяха заличени. Тъй като той ще прочете това и ще ми каже, че отново не съм се представил достойно, ще ми говори че желае повече, но най-важното че трябва да представлявам по-силно и с цялата си душа нашата общност, аз нямам никакво намерение да пиша за неговите слабости. Ей така... От страх. Майка ми е рускиня. Това, че прави от калта злато и ми го връчва е меко казано. Това, че ми помага в трудните моменти пренебрегвайки себе си и своите интереси, пропускайки своето щастие... Аз я гледам... Тя бавно губи сили в името на нещо ненужно каквото съм аз. Кажете ми моля ви как да направя така, че тя да бъде възнаградена за усилията си и борбата която без да преувеличавам води на всеки възможен фронт? Кажете ми! Кажете ми! Кажете ми! Представям си го... Аз и тя... Вървим в коридор от светлина... Държим се ръка за ръка и ето... Пред нас се отваря вечната порта... Тя влиза и портата се затваря. Аз поемам по друг път. Може би ще е страшно и изпълнено с болка, но мисълта че тя е там в Щастието ще смае и самия Сатана, когато му се усмихна пренебрежително. По различен начин аз обичам и двамата. От книгите съм разбрал една истина. ‘Който не уважава родителите си – не уважава и себе си.’ Не допускайте тази грешка.     

Даже не разбрах къде ти е грашката. Задаваш си въпроси, които всеки един нормален човек си задава. Ако не го прави, значи не живее, а е някъде на друго място. Благодарение на твоят баща си станал по-взискателен към себе си, даже бих казала, прекалено. А благодарение на твоята майка, си схванал саможертвеността, на която е способен всеки един, но без да изпада в крайности. Мисля, че и двамата по някакъв свой си начин, те учат да живееш. Написаното, е с доста голяма доза любов, бих казала.
Поздрави!

Здравей прекрасна приятелко! :) Помня как си писахме с теб за един друг мой разказ. :) Знам, че умееш да четеш. Относно грешката която споменаваш... През дълги етапи от живота ми аз съм си позволявал наглостта да не уважавам и единия и другия от родителите си. Това е минало. Самия финал на разказа е призив към другите хора. Това е. Благодаря ти. :)

Kakvito i slabosti da imat roditelite ni..te sa 4ast ot nas i obratno.Ne mojem da gi sudim i uprekvame,za6toto s ni6to ne sme po- dobri ot tqx.kogato gi zagubim..ostava vinata za zql jivot,4e ne sme uspqli da razberem liubovta im,da im pokajem na6ata liubov..Vinagi ostava vina v du6ata.A 6tom 4uvstva6 vinata,zna4i e imalo i obi4,koqto ne si uspql da podari6!Misli vinagi za onzi mig,v koito useti6,4e si sam,4e nikoga pove4e nqma da gi dokosne6,da im se usmixne6..Izpitvam go v momenta na sobstveniqt si grub...

Здравей скъпа приятелко! Винаги когато чета твои коментари звучиш ведро и усмихнато, но не и този път. Не знам какво се е случило, но считам, че както е в природата така и в живота - градушките, земетресенията, ураганите и наводненията отминават. Може би дори последното ми изречение да е абсолютно неуместно предвид това което те е сполетяло. От учителката си по психология знам, че в момент на психическа болка трябва да прегърнеш някой който го е грижа за теб и да поплачеш. НЕ желая да "мисля винаги" за момента който те ще ме напуснат. Това даже е неправилно и все едно да подхождаш към целия си живот с мотото: 'Никога няма да успея да постигна нещо'. Личи си, че си искрена, защото след като го прочетох два пъти ми стана неприятно, объркано и лошо.

Predi 40 dena pogrebax maika si...dva meseza umira6e v ruzete mi...

cql jivot pri mama i tate, mnogo umno nqma 6to

Явно е че се смяташ за умен. Желая да чуя и твоята история. И не проявявай страх, а се представи.

Каквото и да кажа ще е безсмислено.