И така да е – нека и да си остане. Не аз трябва да изпитвам това. Пиша в личния си дневник, а думите се понасят из въздуха... Цели изречения летят и достигат там... Надявам се да бъдат заключени в сърцето на само една жена. Не жел...

 Това не се случваше с мен. Някой друг живееше моя живот. Болестта ми се усилваше. Нещо? Някой? Пропуснах. Точно това. Мина ми през главата. Означаваше всичко – обяснението на моето присъствие на земята. Май убих себе си. Чувам ги....