Така... Ние минахме през Сицилия, разпердушинихме италианската мафия, установихме свои хора над холандската проституция, в Афганистан Алфа и Вимпел прегазиха двореца на Амин, разположихме дългата си ръка над африканските диаманти, минахме през страховитата Колумбия и за десерт сме навсякъде в САЩ.
Това с което нашето формирование се занимава е с разпределение на кокаин за московски квартал. Естествено кварталът се състои от около 150 хиляди души и винаги се случва да прехвърчат искри. Понякога и някоя нова банда която да вкараш в правия път. Имаме подставени хора в милицията, но... От тук започва историята.
Олег Ралинов от милицията съобщава, че някакъв крупен играч е готов да ни измести и въобще не е готов да преговаря. Ползвал се с нечия подкрепа на офицер от Федералната Служба за Безопасност. И докато всички сме под напрежение ОМОН провежда акция и цялата ни организация начело с мен и Хабрухин е в ареста. Отговорът ни беше светкавичен. Свързахме се с Анжелик Бенич. Евреин. Ако не знаете приятели, няма нищо по-страшно от израело – руската мафия. Измъкна ни срещу солидна сума и нова договорка относно процента, който ще получава при работа с нас. Изпратиха посредник, който да ни съобщи, че би било по-добре да работим заедно, а не да се конфронтираме. И от двете страни се знаеше, че договорка няма да бъде проведена. Междувременно узнахме името му, но по-важното, разкрихме офицера от Службата. Човек със семейство. Лесна мишена. Веднага реши да сътрудничи, но не откри къде се крие онзи. И какво следва...
Центърът на Москва. Шест човека сме. Аз водя операцията. Паркирали сме до витрина на магазин. Четири човека в черен Мерцедес. Отзад има пресечка където е разположено черно БМВ с което смятаме да се измъкнем. В Мерцедеса сме аз, Борис, Александър и Алексей. На пейка в парка срещу магазините и улицата са Лена и Кирил. Те се целуват, но имат картечни пистолети и Опел Вектра когато излязат от парка. Чакаме онези да се появят. Имаме слушалки с които сме във връзка всичките. Спира БМВ.
- Боря излез да видиш тия ли са.
- Казват да се успокоим и да не вършим глупости и че шефа им пристига след като разбере че всичко е под контрол.
- Алексей ти вярваш ли в дядо Мраз?
- Не
- Всички в готовност! Атака!
Излязохме с автомати и открихме автоматична стрелба по колата им.
С периферното си зрение забелязах как Борис пада като подкосен. Погледнах отново и открих, че изстрелите по него са няколко. В същият момент чух Лена да казва в слушалките, че пред нас има двама мъже с автомати. Залягайте! Лена и Кирил вие сте. Цялата тая работа ми напомни за Чечня. Тук обаче е по-лесно. Проверих Боря. Мъртъв. Чуваше се автоматична стрелба.
- Лена?
- Кирил?
- Ако не ги убиете сте вън от нашия отбор.
- Игор изтеглят се. Какво да правим?
- Всички след тези двамата! Алексей и Саша напред!
- Александър е мъртъв, Игор.
- Алексей двамата с теб фронтално, Лена и Кирил по десния фланг!
И двамата бяха на земята. Обсипахме ги с фонтан от черен дъжд. Никой освен нас вече не стреляше. Първи стигнах и ги проверих. Мъртви.
- Всички се покриваме! Веднага!
Осем месеца след тази вендета открихме и нашият човек. Никой от обществеността и дори висшите милиционери не разбраха къде е бил заровен.
Такива организации се градят с години и се срастват с властта. Не казвам, че Владимир Путин получава дял от нас, но важното е да внимаваш с кого си тръгнал да се съревноваваш. При нас грешките се изплащат цял живот, а понякога именно живота се оказва кратък. Животът не е игра или ако е, то тя е най-опасната.