Julian Williams
Постинги в блога
26.02.2011 08:30 -
Тихи стъпки
И сега Дами и господа...
Пиша... И не защото се считам за велик писател, а защото обичам да живея. Може би там някъде няма да пиша, но ще живея. Ще ги помоля да ми разрешат да пиша. Тези същите които ме гледат от иконите. Ах, как ви лъж...
Пиша... И не защото се считам за велик писател, а защото обичам да живея. Може би там някъде няма да пиша, но ще живея. Ще ги помоля да ми разрешат да пиша. Тези същите които ме гледат от иконите. Ах, как ви лъж...
22.02.2011 03:49 -
Докосване в тъмното
Роза беше с гарваново черни коси и зелени очи. Мразеше да я наричат с цялото й име Розалинда. Някъде там, в опасните квартали на Буенос Айрес тя се прибираше към мизерния си дом. Колко ли беше часът? А дали очите й бяха наистина зелени? ...
15.10.2010 15:19 -
След Ирак
Американец съм. Може би това е достатъчно. Всички останали нации ни ненавиждат. Само политици и лица, които буквално купуваме клонят към нас. И пак ни мразят. Най-силните и влиятелни държави винаги са били мразени. Нищо, че Русия и Китай...
07.10.2010 01:33 -
Разлистени страници
В прохладната вечер аз слушах тишината, сам, неуверен, ненужен, опитвайки се да прогледна отвъд океана от неписани закони. Желаех да изследвам поезията на твоето тяло и да открия правилната дума, която да ме отведе в светлината където ти...
21.09.2010 07:02 -
Ужас на приливи, Радост на отливи
Тежко ми е. Животът лети със скорост по-бърза от тази, която ми е нужна за да осъществя мечтите си. Изминалите осъществени мечти предизвикват болка и не мога да си обясня защо. Спомените ми предизвикват една тъга в очите ми, караща хорат...
18.09.2010 13:35 -
Лудост може би
И ето аз съм там където ми е мястото. В Ада. Колко глупости са сътворили всички поколения творци относно това място. Бог може да е дал на човека въображение, но сам Бог не притежава такова. Тук сме всички едни дрипави и не помня колко вр...
13.09.2010 03:09 -
Професия писател
(Венеция 18 Век)
Това не започва добре... Късам и чета. Чета и късам. Име. Марко Чезена от Генуа. Професия. Драскач. Така. Имам бял лист, който да запълня. Ех, да можех да измисля нещо ...
Това не започва добре... Късам и чета. Чета и късам. Име. Марко Чезена от Генуа. Професия. Драскач. Така. Имам бял лист, който да запълня. Ех, да можех да измисля нещо ...
22.07.2010 22:12 -
Въпрос на оцеляване
АК-47. Това ми е работният инструмент. С него лекувам пациенти. Каквито доктора ми каже. Името ми е Игор Салтин. Шеф на охраната и втори човек след Николай Хабрухин. Живея в най-великата държава на света и в най-великият град. Русия. Мос...
09.07.2010 02:49 -
Пряк път до луната
Секс. Да. Наркотици. Да. И ето ме държа се за главата направил непростимата грешка да залича всичко което съм бил и там където бях номер едно. Пък и какво ли значение има всичко вече. То и в армията заличават индивидуалността но аз избра...
30.06.2010 16:04 -
Отвращение
(Изповед на Сергей Петрохин, която лично той ми предостави)
Да... Имах усещането, че някой бе хвърлил лично в моята душа нечистотиите си. Трябваше този човек да е много богата и влиятелна личност защото ме докара до дълбока депресия....
Да... Имах усещането, че някой бе хвърлил лично в моята душа нечистотиите си. Трябваше този човек да е много богата и влиятелна личност защото ме докара до дълбока депресия....
31.05.2010 09:30 -
Несъществуваща личност
Да започнем отначало. Със сигурност не се казвам Александър Орлов. Със сигурност не работя за Федералната Служба за Безопасност на Русия. Абсолютно сигурно е че фигурирам като обикновен човек в системата наречена държава.
Но... Има и др...
Но... Има и др...
22.05.2010 05:14 -
Изоставени мечти
Елементарни грешки... Не си взех поука за никоя от тях. И това го има.
Как му викате? Гигантски слалом? Скиорите се спускаха и удряха колчетата чието предназначение явно беше да бъдат удряни. Радостното бе че те, големите и велики &lsqu...
Как му викате? Гигантски слалом? Скиорите се спускаха и удряха колчетата чието предназначение явно беше да бъдат удряни. Радостното бе че те, големите и велики &lsqu...